неделя, 14 февруари 2010 г.

Задача: Майкъл Джексън – You are not alone

Майкъл Джексън – You are not alone (Ти не си сама)
Слушайте песента и следете текста . Какъв проблем поставя песента или каква гранична ситуация е тема на песента? Как се разрешава този проблем в песента?

За за отворите видеото в отделен прозорец натиснете ctrl и кликнете върху адреса:
http://vbox7.com/play:37f04214&al=1&vid=


Реално ли е спасението от самотата чрез любовта или е само вяра в любовта като спасение? Само вярата в любовта достатъчна ли е, за да излезем от екзистенциалната ситуация на самотата?

Задача: Малкият принц

Наблюдавайте видеото, свързано с романа на Екзюпери „Малкият принц”. Докато гледате видеото, опитайте да запишете думите, които според вас изразяват специални, ценни мисли! Гледаме филмчето. Втора част от заданието:Изберете пет от записаните думи и съставете изречение със всяка от тях, в което отговаряте на въпроса : Как разбирам тази дума в своя живот?

За да отворите видеото в отделен прозорец натиснете ctrl и клекнете върху адреса:
http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-342108

Християнство и Платонизъм- Задача

Прочетете двата текста свързани с душата и нейното битие! Първият текст говори за душата от позицията на Християнството, а вторият- от позицията на Платонизма.
Опитайте се да отговорите на следните въпроси писмено вкъщи: Какви прилики откривате между Християнството и Платонизма? А каква е основната разлика? Кой текст звучи достоверен за вас? В кой текст преобладават митологичните елементи?

Каква е участта на човека след неговата телесна смърт? - Човекът е сътворен с безсмъртна душа, която носи Божия образ и подобие, и това е най-главното ни различие от животните. Нашата душа може да съществува и вън от тялото ни; докато тялото престава да живее, щом го напусне душата. Това изменение в човешкото битие ние наричаме телесна смърт. Тогава тялото се разлага на съставните си части и изгнива...То ще бъде съставено отново, но в обновен вид в деня на Страшния Съд. До Второто Пришествие на Господ Иисус Христос душите на покойниците не са в сънно, летаргично състояние, както учат адвентистите, а имат съзнателно битие, получавайки на четиридесетият ден от смъртта на тялото временна и непълна присъда за земните си дела. Църквата учи, че на третия ден от отделянето си душата получава от своя Ангел-Пазител (ако има такъв, защото само кръстените получават този велик дар) облекчение на скърбите, които тя е чувствувала при отделянето си от тялото; до третия ден душата е още на земята, около дома, в който е положено тялото. На третия ден душата възхожда при Бога, отдава Му поклонение и придружена от своя Ангел-Пазител започва да разглежда Рая с неговите красиви жилища за праведниците, каквито око не е виждало, ухо не е чувало и на човек и на ум не му е идвало. Това разглеждане на Царството Небесно трае шест дни. На деветия ден душата пак се отнася от Ангели на поклонение Богу, след което цели тридесет дни обхожда различните отделения на Ада и наблюдава разнообразните мъчения на нечестивите грешници, където има само плач и скърцане със зъби. На четиридесетият ден душата възхожда отново при Бога, Който справедливо й отсъжда блаженство в Рая или мъки в Ада. Но този съд е временен, непълен, защото окончателната присъда за вечни времена ще бъде отсъдена на Страшния Съд. В чест на тези важни събития от задгробния живот на душата е изключително важно над покойника да се извърши опело (погребение), а на третия, деветия и четиридесетия ден е задължително извършването на панахида
http://www.pravoslavieto.org/pogrebeniq.html
Варненска и великопреславска света митрополия



Душата е безсмъртна, казва Платон, защото е самодвижеща се. Още тя е непроизводна, което я прави изначална. тези неща, които нямат нужда от външна сила, не се раждат и не загиват, те са безсмъртни. Всяко тяло, което се движи от външна намеса е неодушевено, а движеното от собствени сили е одушевено. Знаменитото определение на Платон, че душата е колесница, теглена от два коня и управлявана от колесничар се намира точно в тази част на диалога "федър". Душата е колесница, която има колесничар, който е разумен и аналитичен, той трябва да се справя с емоционалността, която задвижва целия впряг. Там, отпред са впрегнати един до друг два коня - единият, любим на колесничаря, е бял и хармоничен, с дълга шия и красиви форми, другият, непокорен, черен, набит и крив не се подчинява и тегли впряга в своя посока.
Душите на хората се опитват да се свързват и да се движат заедно с тези на боговете, защото са привлечени от хармонията и красотата. От своя кръговрат на колесниците, боговете наблюдават отвъднебесната реалност:
Тази душа, която не е успяла да види нищо от отвъднебесната реалност няма право да се прероди в живо същество в първото си прераждане. Колкото по-справедливо се живее толкова по-добро ще бъде следващото прераждане. Но никоя душа няма крила, докато е в цикъла с прераждания, а той трае 10 000 г. Единствено онзи, който философства с чисти помисли остава с окрилена душа. Всички души се стремят да видят повече от красотата на идеалния свят
уикипедия- Антична философия. превод Богдан Богданов

понеделник, 8 февруари 2010 г.

Страховете на един умиращ човек

Страховете на един умиращ човек
техника: анализ на песен
Ще чуем песен, в която един умиращ човек споделя мислите и страховете си. Изпълнява я Фреди Меркюри, който усеща своята приближаваща смърт. Той е болен от СПИН и умира по-късно от бронхопневмония
Слушайте песента и проследете текста! С какво мисленето на умиращият става по-различно от това на живеещия, далеч от мисълта за смъртта човек? За какво мисли умиращия? От какво се страхува?

Линк към видеото: Натиснете ctrl и кликнете върху линка, за да се отвори видеото в нов таб!
queen
http://www.youtube.com/watch?v=2omuoO_hIbQ


текста на песента на Куиин –Бохемиан рапсоди-

Is this the real life? Реален ли е животът?
Is this just fantasy? Не е ли просто фантазия?
Caught in a landslide Хванати в земното
No escape from reality Не можем да избягаме от реалността
Open your eyes Отвори очи
Look up to the skies and see Погледни нагоре към небето
I'm just a poor boy (Poor boy) Аз съм просто слаб и жалък човек
I need no sympathy Нямам нужда от съжаление
Because I'm easy come, easy go Защото съм дошъл за кратко и ще си отида скоро
Little high, little low Малко извисен, малко нищожен
Any way the wind blows И все пак вятърът продължава да вее
Doesn't really matter to me, to me това не се отнася за мен

Mama just killed a man
Put a gun against his head
Pulled my trigger, now he's dead
Mama, life has just begun мамо, животът тъкмо започна
But now I've gone and thrown it all away но аз го загубих и захвърлих
Mama, ooh Didn't mean to make you cry Нямах намерение да те разстройвам
If I'm not back again this time tomorrow ако не се завърна тук отново утре
Carry on, carry on as if nothing really matters
продължи да живееш сякаш нищо няма значениеT

oo late, my time has come Много е късно, моето време дойде
Sends shivers down my spine Като изключим треперещият ми гръбнак
Body's aching all the time Тялото ме боли постоянно
Goodbye, everybody I've got to go
Gotta leave you all behind and face the truth
Трябва да ви оставя и да се изправя пред истината

Mama, oooooooh

(Anyway the wind blows)

I don't want to die Не искам да умра
Sometimes wish I'd never been born at all Понякога желая да не се бях раждал изобщо

[Guitar Solo]

I see a little silhouetto of a man виждам малък силует на човек
Scaramouch, Scaramouch, will you do the Fandango
Thunderbolt and lightning, very, very frightening me
Гръмотевица и светкавица много страховито
(Galileo) Galileo (Galileo) Galileo, Galileo Figaro
Magnifico-o-o-o-o Чудесно
I'm just a poor boy nobody loves me Аз съм жалък човек никой неме обича
He's just a poor boy from a poor family
Той е просто слаб човек от нищожен род(човешки)
Spare him his life from this monstrosity
Пощади живота му от това чудовищно състояние
Easy come, easy go, will you let me go? Bismillah!
No, we will not let you go Let him go Bismillah!
We will not let you go Let him go Bismillah!
We will not let you go Let me go (Will not let you go) пусни ме да вървя
Let me go (Will not let you go) (Never, never, never, never)
Let me go, o, o, o, o No, no, no, no, no, no, no
(Oh mama mia, mama mia)
Mama Mia, let me go
Beelzebub has the devil put aside
for me, for me, for me!

So you think you can stone me and spit in my eye
So you think you can love me and leave me to die
Oh, baby, can't do this to me, baby
Just gotta get out,
just gotta get right outta here Просто трябва дя се махна от тук

[Guitar Solo]

(Oooh yeah, Oooh yeah)
Nothing really matters нищо няма значение
Anyone can see Всеки може да разбере
Nothing really matters Всичко е безсмислено
Nothing really matters to me Всичко е безсмислено за мен

Any way the wind blows... И все пак вятърът продължава да вее

Нихилизъм - за липсата на смисъл

Когато липсва смисъл... поради липса на Бог или душа, тогава следва
Нихилизъм
Наблюдавайте видеото и четете субтитрите (по надолу в страницата), в което д-р Хаус споделя своите възгледи за смисъла на живота! Помислете:
В какво вярва д-р Хаус? Вярва ли в Бог, в смисъла? А пациентите- те каква позиция имат по въпроса за Бог и смисъла?
Натиснете ctrl и крикнете върху линка, за да се отвори видеото в нов таб!
Хаус
http://www.youtube.com/watch?v=Rb3GZ5DfaTY

Субтитри към видеото:

Къди: Той се върна!(в съзнание) –за Хаус
към Хаус: Мислите ли че бяхте мъртъв? Мислите ли че това преживяване е реално?
Хаус: Дефинирай реално! Как мога да кажа кое е реално и кое не? Там(в клинична смърт) има истински(реални) преживявания. Всичко изглежда същото, звучи по същия начин... Това което казват... няма смисъл. Това, в което избирам да вярвам, което хората наричат „бялата светлина”... това са химични реакции в мозъка.
Приятелят: Религията те отблъсква, защото вселената работи по правила, които можеш да изучиш и да се защитиш.

Хаус: Има ли причина?
Пациентка: Разбира се , винаги трябва да има причина
Хаус: Вярата не е базирана на логика, а на преживяване

Форман: Избираш да вярваш в нещо?
Пациентка: Опитваш се да ме обезвериш?
Хаус: Можеш да вярваш в каквото си искаш- отвъден живот, духове, рай и ад...
Няма убедително доказателство... Моите избори нямат практически отношение към моя живот. Не може да съществува идеален свят, не бъди глупава! Можеш да използваш вярата си за да преодолееш трудностите, но когато дойде време да преминеш отвъд(в смъртта) знам че ще погледнеш по двата начина(ще има колебание, съмнение).
Пациентка: Ако не вярваш във вечността, тогава всичко което правиш тук няма смисъл... няма краен резултат
Хаус: Намирам за по- удобно да вярвам че животът тук не е просто тест(изпитание)
Мисля че това което аз правя и което ти правиш има значение.
Ако вярваш във вечността, тогава животът няма смисъл по същия начин, по който буболечката е нищожна в сравнение със вселената. Твоите действия тук са всичко което има начение.
Пациентка: Тогава нищо няма значение
Хаус : Нищо няма цел или предназначение.
Пациентката: Не мога да живея така. Чудото на раждането, чудото на любовта..
Хаус: Къде е чудото в зависимо от дрога бебе по рождение, чиято майка го изоставя защото се нуждае от нова доза. Чудото на любовта- вероятно с 20 повече са тези, които са били убити от любимия отколкото тези които са били убити от непознат. Хората могат да правят добри неща, дори инстинктите им да не са добри или Бог не съществува, или е невъобразимо зъл.
Пациентка: Не вярвам в това.
Хаус : В какво вярваш? Защо мислиш че това се случва?
Пациентката: Знаеш ли не мисля че е имало причина.
Хаус: Бог съществува и е по-лесно да ти дари бебе чрез изнасилване без никаква причина
Пациентката: Сигурно ме предизвиква
Хаус: И е тук за да ти помогне (иронично)

Приятел: Мислиш ли че Бог иска да умреш?
Бащата на пациент: Така прави с избраните. Той дава повече изпитания на тези, които обича най-много.
Хаус: Колко сладко(иронично)

Паиентка: Обвинявах Бог, мразех го за това че съсипа живота ми, но после осъзнах нещо” Не можеш да си ядосан на Бог и да не вярваш в него в същото време”, не дори и Вие, д-р Хаус.
Хаус: Нищо от това няма смисъл.
Приятел: Защо се страхуваш да бъдеш човек?
Хаус: Не се връзва!
Пациент: Аз просто искам да умра знаейки, че нещо е различно , заради това че съм живял тук.
Пациентка: Имам нужда да знам ,че всичко това означава нещо. Имам нужда от тази утеха.
Хаус: Сега чувстваш ли се утешена, чувстваш ли се стоплена отвътре?
пациент: Все още съм нещастен, но ти си нещастен заради нищо.
Хаус: Не знам...

Ново знание:
Ако вярваш,че Бог или душа е необходима за да бъде смислен живота и ако вярваш,че нито едното не съществува, тогава си нихилист, някой, който отрича живота да има смисъл. Албер Камю изразява такова гледище, предполагайки че липсата на отвъден живот, на живот след смъртта или на разумен, божествено подреден свят обезценява възможността за смисъл. Шопенхауер твърди че липсата на смисъл в нашия живот е понеже ние сме неизменно незадоволени: и когато не сме постигнли търсеното или когато сме го постигнали , но сме отегчени. Други нихилисти твърдят че животът ако не съществуват неизменни морални принципи- ако няма светът ще бъде безсмислен, според думите на Достоевски „всичко е позволено”.такива павила не могато да съществуват за хора които разумно поставят под въпрос и дават оценка, отсъждат.(Източник на информация: Станфордска енциклопедия)

Любовта като източник на смисъл

техника: анализ на песен
Сега ще чуем песента Ако затворя очите си завинаги- Ози Озбърн и Лита Форд. Сюжетът на песента представлява диалог между мъж и жена, които са били влюбени. Жената разбива сърцето му, но осъзнава,че отново иска да бъдат заедно и го моли да й прости.

Слушайте песента и проследете текста и помислете :
1.От какво се страхуват тези двама- намерете го в текста?
2.Намират ли изход от страданието?
3. Какво означава смисълът за тях(героите в песента)?
Линк към песента
Натиснете ctrl и кликнете върху линка, за да се отвори видеото в нов прозорец!
if I close my eyes forever- http://www.youtube.com/watch?v=loyTCkV06xQ

Текст
If I close my eyes forever- Aко затворя очите си завинаги


жената:Baby, I get so scared inside and I don't really understand
Скъпи, толкова съм изплашена и не разбирам
Is it love that's on my mind or is it fantasy?
Любов ли е това в ума ми или е фантазия?
мъжът:Heaven, is in the palm of my hand and it's waiting here for you
Раят е в дланта на ръката ми и те очаква
What am I supposed to do with a childhood tradgedy?
Какво се предполага да направя с трагедията на детството?

мъжът:If I close my eyes forever Ако затворя очите си завинаги
Would it all remain unchanged? Ще остане ли всичко непроменено
If I close my eyes forever Ако затворя очите си завинаги
Would it all remain the same? Ще остане ли всичко същото

Мъжът:Sometimes, its hard to hold on, so hard to hold on to my dreams
понякога , е трудно да продължиш, толкова трудно да следваш мечтите си
It isn't always what it seems when you're face to face with me
не изглежда толкова трудно когато си с мен

жената:Like a dagger you stick me in the heart and taste the blood from my blade
Като кама ме пробождаш в сърцето и вкусваш кръвта от острието
And when we sleep would you shelter me in your warm and darkened grave?
И когато заспим ще ме приютиш ли в твоя топъл и тъмен гроб

жената:If I close my eyes forever Ако затворя очите си завинаги
Would it all remain unchanged? Ще остане ли всичко непроменено
If i close my eyes forever Ако затворя очите си завинаги
Would it all remain the same? Ще остане ли всичко същото
жената:Will you ever take me? ще ми простиш ли някога
мъжът:No I just can't take the pain Не, не мога да понеса толкова болка
жената:Would you ever trust me? Ще ми се довериш ли някога
мъжът:No I'll never feel the same (oh) не никога няма да почувствам същото
(instrumental)
жената:I know I've been so hard on you Знам че бях сурова към теб
I know I've told you lies Знам че ти говорих лъжи
If I could have just one more wish Ако имах само още едно желание
I'd wipe the cobwebs from my eyes бих изтрила мъглата,паяжината от очите си

Жената:If I close my eyes forever
Would it all remain unchanged?
If I close my eyes forever
would it all remain the same?
(Oh yeah)

мъжът:Close your eyes...
Close your eyes...Затвори очите си
You gotta close your eyes for me.......... Трябва да затвориш очите си за мен

Що е гранична ситуация?

Стоикът Епиктет казва: „Първоизточникът на философията е забелязването на собствената слабост и безсилие.”
Как да си помогна в безсилието? Като разглеждам като безразлично всичко, което не е по силите ми и с помощта на мисленета ми да доведа до яснота и свобода всичко, което зависи от мен- именно вида и съдържанието на моите представи.
Нека изясним положението, в което се намираме ние като хора. Ние винаги сме в ситуации. Ситуациите се менят. Не се повтарят никога. Аз самият мога да работя за промяната на ситуациите. Има ситуации, които са неизменни в своята същност, дори когато моментното им проявление се мени и необикновената им мощ е забулена:
ще трябва да умра, ще трябва да страдам, ще трябва да се боря, подчинен съм на случайност, неизбежно се оплитам във вина.
Тези основни ситуации на нашето битие наричаме гранични ситуации. Това означава, че те са ситуации, от които не можем да излизим и които не можем да променим.
Осъзнаването на тези гранични ситуации, след удивлението и съмнението, е дълбокият първоизточник на философията.
В елементарното ни съществуване ние често бягаме от тях като си затваряме очите сякаш тях ги няма. Ние забравяме, че трябва да умрем, забравяме нашата виновност и нашата беззащитност пред случайността. На обикновените ситуации реагираме с план и действие в света. На граничните ситуации реагираме или като ги прикриваме или, ако действително ги схващаме, с отчаяние, или като ги реконструирам: ние ставаме самите себе си като преобразуваме нашето съзнание за битието.
Положението ни- несигурност на всяко битие на света. Когато сме щастливи се радваме на силата си, доверяваме се без да мислим, не познаваме друго освен настоящето. В болката, безсилието, немощта сме отчаяни. А когато това е преодоляно и все още живеем, ние отново се плъзгаме към самозабрава, към щастието на живота. Но благодарение на такъв опит човекът е станал по умен. Заплахата го кара да се подсигурява. Господството над природата гарантира човешкото битие. Но дори когато господстваме над природата все пак се запазва непредвидимостта и с това постоянната заплаха, тежката изнурителна работа, възрастта, болестта и смъртта не могат да бъдат премахнати.
всяко нарастване на сигурността и овладяната природа е само частен случай в рамките на тоталната несигурност.
човекът се обединява с други хора в общности, за да ограничи безкрайната борба на всички против всички , чрез взаимопомощ да придобие сигурност.
Никоя държява, никоя църква, никое общество не осигурява абсолютна защита. Това е заблуда на спокойни времена, в които границата е оставала забулена.
Граничните ситуации- смърт, случайност, вина и несигурност ми разкриват крушението. Съветът на стоика- да се оттеглим към собствената ни свобода в независимостта.
На големия немски философ Карл Ясперс дължим термина „Grenzsituation”, което означава „гранична ситуация”. В живота си всеки човек минава през такива ситуации - развод, уволнение, тежка болест, смърт на скъп човек, инвалидност, катастрофа, война. Някои хора се оказват силни духом и използват граничната ситуация като предизвикателство и стимул да реализират по-пълно себе си. Други се оказват мекушави и слаби. Те рухват физически, губят душевно равновесие, отдават се на алкохола и наркотиците, дори се самоубиват от отчаяние

Битието в сферата на субективното (непосредствено даденото) човешко съществуване е сведено към няколко основни състояния (модуса) : грижа, страх, решимост за избор. Всички те са съотнесени към смъртта и се изразяват в т.нар. гранична ситуация (Ясперс), когато индивидът изживява дълбоки душевни сътресения" [.
Не искаме да кажем, че понятията вечност, страх, грях, вяра са тема, приоритет само на индивидуалността, но че изкристализират, когато личността се изолира от средата и поглежда света през собствените си очи и не през лакмуса на обществените мнения и порядки. Тогава човек не се идентифицира със заслугите или пораженията на нацията, но търси собственото "аз" и проекцията на това "аз" в сегашното и в бъдещето. От тук пътищата са затворени в два цикъла: единият е през отчаянието, безизходността и самотата до смъртта, а другият през възстановяване на душевната хармония чрез възвръщане та славата, т. е. откриване пътя на вярата в Бога, и възстановяване на позицията без грях, водеща до вечен живот
Във всекидневния живот човек не винаги осъзнава себе си като екзистенция; затова е необходимо той да се окаже в гранична ситуация, напр. пред лицето на смъртта. Намирайки себе си като екзистенция, намира за първи път и своята свобода. Защото според екзистенциализма свободата се сътои в това, човек да не се проявява като вещ, която се формира под влиянието на естествената или социалната необходимост, а да се "избира" сам, да формира себе си с всяко свое действие и постъпка. Заедно с това свободният човек носи отговорност за всичко, извършено от него, а не се оправдава с "обстоятелствата". Чувството за виносност за всичко, което се извършва около него, това е чувството на свободния човек . В екзистенциалистката концепция за свободата се изрази протестът против конформизма и приспособленството, характерно за индивида с тесен светоглед, чувстващ се като малък винт в огромната бюрократична машина, неспособен да промени нещо от хода на събитията. Оттук Екзистенциализмът постоянно подчертава човешката отговорност за всичко , което се случва в историята.


Източник на информация: google